Farmer Working at Sebastien's Farm in France

Най-добри практики, Фармеразъм | 30.01.2017

FarmErasmus: белгийски и италиански фермери на посещение на колеги във Франция

Програмата FarmErasmus стартира в края на януари, като 16 фермери от различни европейски страни с екологични ферми във Франция, България и Белгия се обединиха под общата идея да споделят опит и земеделски умения. Ние също обухме ботушите и се отправихме заедно с някои от белгийските участници на посещение в западна Франция, в региона La Vendée.

Belgian Farmers Touring Sebastien's Farm in France

Спътница ни беше Ан-Франс (47). Тя и съпругът й отглеждат зърно и овце близо до град Намен, Белгия. Имат желание да преминат към напълно биологично земеделие, но им се налага да направят прехода на фази. Ан-Франс особено се тревожи за продажбите на своята продукция.

Рафаел (41), животновъд от района на Малмеди, Белгия, е “био” от дълго време. Той се интересува от начините, по които местните фермери кооперират ресурсите си, например за да използват покупателната си способност. Това изглежда е и по-добре регулирано във Франция.

Родителите на Мартин (26) имат мандра в Стекене, Белгия, и са в пълен преход към биопроизводство. Мартин иска да научи как могат да постигнат по-голямо разнообразие.

Благополучието на фермера

Акцентът на обмена във Франция беше посещение в Шантоне, във фермата на Себастиен на име GAEC Ursule. В тази ферма четирима партньори наемат още четирима работници, които заедно обработват 2700 декара. Отглеждат зърнени култури и фураж, крави и птици, и сами извличат масло от рапица и слънчоглед.

Farmer Working at Sebastien's Farm in France
При тях е интересно, че запазват постоянен брой работници на декар земя, въпреки че са увеличили обработваната площ в близките години.
Себастиен и колегите му искат да максимизират продукцията си (мантрата на индустриалното земеделие), но предпочитат думата „оптимизация“. Стриктно спазват работното време и празниците (почти 5 седмици!) – за което повечето белгийски фермери могат само да мечтаят.

Големият тостер

В допълнение, те също използват високите технологии в своя агро-екологичен проект. Пример за това е „тостерът“, който Себастиен използва заедно с други фермери наблизо. Това иновативно устройство изпича различни видове зърнени храни и семена, по този начин осигурявайки три пъти по-добро запазване на фуража и по-висока смилаемост от животните. „Тостерът“ помага на Себастиен и колегите му да бъдат самодостатъчни във фуражната си продукция.

Demonstration of Seed Toaster at Sebastien's Farm in France

Друг пример за използване на високите технологии са тракторите им. С помощта на GPS система, те са напълно автоматизирани с точност до 2 см. Такова устройство е изключително скъпо, но цената му се споделя между няколко ферми.

GAEC Ursule е получила био-етикет, но Себастиен и колегите му са още по-стриктни в прилагането на принципите. За тях „повече биоразнообразие“ например не е само кух лозунг. Те се стремят към разнообразие в земеделските култури и типовете фураж, засадили са 45 километра храсти, поддържат програма за агро-лесовъдство и следват земеделски подход, насърчаващ опрашването от пчели. Техният план за сеитбообръщение на културите поддържа различни култури и сортове, оставя незасята угар за поддържане на здрава почва и намаляване на плевелите. В допълнение на всичко това, създават повече възобновяема енергия от потреблението си в цялото стопанство.

Въпреки интереса му към цялостния подход, Рафаел е реалист, че моделът не може да се копира директно. 30 години са били нужни на GAEC Ursule да разработят своя агро-екологичен метод. Също така, земеделската земя и труд са много по-евтини във Франция, и постигнатата съвместна работа на Себастиен и колегите му от региона чрез коопериране все още не е постижима за фермата на Рафаел. Все пак, той ни уверява, че ще вземе от общуването си със Себастиен груповата динамика.

На автопилот

Идеята за устойчиво възстановяване беше оценена от белгийските посетители. Олиото от рапица и слънчоглед е предназначено предимно за човешка консумация, но всичко изпадащо под стандарта за качество се използва за обогатяване на храната за животните.

Маартен обяснява: „В момента всичките ни насаждения са предназначени за животните ни, но идеята все пак ме привлича“. „Нашата ферма изглежда като доста сложно начинание, предвид схемата за ротация на насажденията и честото съчетание на различни култури в една леха“, казва тъстът на Себастиен, Жак, „Но за замесените в това е видно, че просто сме на автопилот“.

Журналист от вестник L’Avenir пита дали конвенционалните фермери, хванати в капана на индустриализацията и икономическото планиране, всъщност имат времето и пространството да приложат всички тези екологични техники. „Това е въпрос само на воля“, казва Жак. И именно такъв отговор може да се очаква от човек, имал куража да тръгне срещу вълната на общественото мнение още преди тридесет години.

От и за фермери

В „Грийнпийс“ вярваме, че биоземеделието може да се засили съществено, ако повече конвенционални фермери влязат в контакт със знанията и техниките на биофермерите. Затова инициативи като FarmErasmus и, разбира се, платформата www.farmers2farmers.org са разработени от фермери за фермери.
Все пак, скоростта с която биоземеделието става повсеместно, също зависи и от политическите решения и от начина, по който се разпределят субсидиите в земеделието.

Блог от Йеле де Мей, част от екипа на „Грийнпийс“ в Белгия