Козеферма Халалица

Внимателен подбор на породите добитък; свободна паша през почти цялата година, собствено производство на фураж; използване само на органични торове.

Екологичното млекопроизводство е нещо, което ти идва отвътре като фермер. Искам да произвеждам храна, която е полезна за здравето и околната среда, защото виждам, че хората я харесват и купуват. Не бих могла да измисля причина да се променя. – Мария

Фермата

Фермата започва да гледа животни през 2005 г., дотогава произвежда фураж за животни. Семейството решава да се установи, да купи земя и да отглежда кози. Първоначално стадото им наброява 340 кози, като се опитват да поддържат тази бройка. В момента имат 260 кози и 80 ярета, които ще бъдат включени към основното стадо през есента. Кошарата и мандрата са разположени на около 5 дка земя и още 300 дка са наетите наблизо.

Мандрата се ръководи основно от Мария и съпруга ѝ. Също така има овчар и още двама души, които помагат във фермата. Синовете им също взимат участие в процеса.  

Кратко описание на агроекологичните практики

Внимателен подбор на породите добитък; свободна паша през почти цялата година, собствено производство на фураж; използване само на органични торове.

Техническата информация за тази агроекологична практика

  • Изборът на точния вид животно за отглеждане е един от ключовите фактори в тази агро-екологична практика. Козите са на свободна паша почти целогодишно – от февруари/март до ноември, в зависимост от метеорологичните условия. Има достатъчно храна за козите, тъй като те ядат не само трева (като други пасящи животни като крави и овце), но и храсти, мъхове, горски плодове, жълъди, семена и други. Само когато има дълбок сняг – над 50см. покривка – не могат да бъдат извеждани на паша. Целогодишната паша и разнообразната диета правят козите по-устойчиви на болести млекодайни животни.
  • Козите се развъждат по естествен път и фермерите се опитват да подсигурят раждането на яретата през януари и февруари – според Мария, това ги прави по-здрави и издръжливи срещу различни видове болести.
  • Храната, която се използва по време на престоя на козите във фермата през студените месеци, е собствено производство. Фуражът включва сено, люцерна, пшеница, царевица, ечемик. Посевите се редуват всяка година и се използват собствени семена, което намалява разходите за ежегодно купуване на семена. Посевите се наторяват с естествена тор, произведена от козите.
  • Различни видове фураж (твърда храна и зърно) се смесват, за да се предоставят нужните на козите протеини през зимата. Всичко останало козите сами могат да си набавят. Фермерите им осигуряват постоянен достъп до свежа вода и сол в обора.   

Финансова информация за тази практика

  • Цената за продукцията на собствен фураж излиза около 30 ст. за 1 кг. – това включва семена, посев, наторяване и жътва. Това е и стандартната цена за фураж на пазара. Мария предпочита да отглежда собствен фураж, защото така е сигурна, че животните се хранят с качествена храна.

Според фермерите, всичко започва с внимателната селекция на вида животни, който ще се отглежда във фермата. След обстойно проучване, Мария и Георги решават да отглеждат кози – локацията на фермата им отговаря на нуждите на избраните животни. Мария смята, че свободната паша е икономически осъществима, както и естественото размножаване. Въпреки това, най-важният аспект от екологичното производство на млечни продукти е, че животните са щастливи, което води до по-добър продукт.

Снимки: Иван Дончев/Greenpeace

Споделете това проучване

Ключови данни

  • 340 кози
  • 5 дка земя

Изтеглете този пример