Поликултурното проучване

Ферма със смесено отглеждане на поликултури в малки мащаби, насърчаваща биоразнообразието.

Следваме подхода, познат на хората от едно време – преди Зелената революция – и използваме новите технологии, за да направим всичко по-лесно. Например, използваме сателитни данни, за да следим водните и въздушните потоци, за да решим какво къде да посеем.

Самото градинарство изглежда неподредено и някак полудивашко, но зад него има щателно планиране. Ако не е бъркотия, значи изпускаш някаква част от биоразнообразието. Ние се опитваме да наподобим естествената среда. Способността на природата да създава невероятно разнообразни екосистеми с тези растения се е развивала и продължава да се развива от хиляди години.  Ние се опитваме да наподобим този процес, целейки да придобием точно определен продукт – нашата храна. Екологичното земеделие е всъщност крачка напред.

Мисията ни е да произвеждаме достъпна, полезна храна, която повишава биоразнообразието.

Фермата

Фермата е разделена на множество малки парцели. Има домашна градина – 1 дка; градина за търговия – 300 кв.м. и други 25 дка от земя на парцели, разположени около град Шипка. Пол планира да слее тези парцели с други, които се намират в близост, в една по-голяма площ, на която да бъдат засадени експериментални дългогодишни сортове. Целта е да разработят дейността на фермата в по-голям мащаб. Пол започва този проект преди около 9 години и го ръководи с жена си и двете си деца. Помагат му и трима-четирима доброволци.

Основната им дейност е изследване на поликултурите, при което доброволците помагат със записването на информация и с правенето на сравнения и тестове между подходите за отглеждане на проекта в сравнение със стандартните методи на култивиране. Имат и разсадник с различни растения за продажба.

Освен за изхранването на семейството, продукцията е достатъчна и за осигуряването на храна за още 10 семейства, затова те предоставят продукцията в различни системи за директни доставки – кошници с доставки и други. Освен това те провеждат и курсове за обучение по възстановяване на пейзажа.

Кратко описание на агроекологичните практики

За да контролира плевелите в градината, Пол използва смесица от пермакултурни практики – повдигнати легла, мулчиране, „пилешки трактор”, внимателно планиране на посяването, за да се избегне конкуренция между посевите, които отглеждат, използване на горещ компост. Посевите, които отглеждат заедно, са домати, тикви и различни видове бобови растения.

Техническата информация за тази агроекологична практика

  • Издигнатите легла са направени чрез изкопаване на 15см. от почвате на редовете, поставяйки почвате на леглата, създавайки пътеки между тях.
  • Създали са проста система за издигането на леглата, използвайки трактори, които могат да правят леглата.
  • Когато първите слани идват през октомври/ноември, махат растенията и ги поставят в легла. С първте слани започва процесът на разлагане (средата на октомври); след като идва снегът, разлагането продължава. Само, когато няма сняг и е много студено, няма почвена активност.
  • С намаляването на растителността, кокошките започват да действат – те изяждат всички яйца на голи охлюви, вредители и семена на плевели. Когато кокошките приключат, почвата се обръща с вила.
  • През ноеври се посажда едрият чесън, който отделя сяра в почвата и отблъсква определен вид червеи. Също има и фунгицидно действие. Докато водата се процежда през почвата през зимата, чесънът пречи на хранителните вещества да се отмият и предоставя добра храна, защото е студоостойчив.
  • Когато чесънът поникне през пролетта, кокошките се връщат за два-три дни последователно на всяко легло като вид почистване.
  • След като кокошките си заминат, разравят почвата в леглата с вила, но не ги обръщат. Добавя се компост – 20 литра на метър, а след това се покриват с дебел слой слама.
  • След това те засаждат посевите – времето на засаждане зависи от това, какво садят – например домати през април, като правят малки гнезда; бобът се заравя директно в почвата; тиквата също.
  • Всички плевели, които растат около леглата се косят с косачка. През лятото това не е нужно, тъй като няма много растеж, но през пролетта трябва да се прави поне веднъж седмично. Подрязват се плевелите преди да се засеят посевите върху леглата. Така плевелите, които са просто органична материя, стават ресурс.
  • Ако има достъчно материал, от плевели се прави компост, чиято температура може да достигне 50-60 градуса; високата температура унищожава всички семена на плевели и патогени. Получава се красива гъста купчина, която се разпръсва в градината.  

Финансова информация за тази практика

  • Между юни и септември 2016 г., добивът е 80 кг. домати от 1 дка градина. През 2015 г. – 108 кг. домати.
  • Резултатите от проучването през 2015 г. показват: по време на проучването, група от 4 души с малък или никакъв градинарски опит създават градинарската изследователска площ,  размножават, отглеждат и берат около 800 растения и произвеждат 358 кг. храна с търговска стойност близо 10 250 лева. Оперативните разходи за градината са приблизително 650 лева, а капиталовложението (еднократен първоначален разход) е на стойност около 942 лева, което ще се компенсира през следващите поне 4 години, тъй като това е дългогодишно изследване. Отделеното време за всичко това е около 152 часа за 6 месеца. Продукцията за квадратен метър е около 1,4 кг.
  • Повече информация тук: http://balkanecologyproject.blogspot.bg/2015/12/the-polyculture-market-garden-study.html

Целта на този експеримент е да се изучи как поликултурният подход за култивиране на посеви се съпоставя с традиционните методи, специално по отношение на време, изразходвана енергия, продукция и биоразнообразие. Изненадващо, малко данни съществуват за поликултурния подход и Пол се надява това изследване да послужи за пример при провеждането на по-мащабни експерименти. Това, което Пол иска да демонстрира е, че дребномащабните поликултирни органични градини са практичен, достъпен и реалистичен начин за производство на храна, в същото време опазващ и развиващ биоразнообразието в околната среда.

Снимки: Иван Дончев/Greenpeace

Споделете това проучване

Balkan Ecology Project – Пол Алфри

6150 Shipka, Bulgaria

Ключови данни

  • 1 дка домашна градина
  • 25 дка земя на парцели около гр. Шипка

Изтеглете този пример