Всички живи организми имат нужда да „ядат” и “пият“. Това е основното ми разбиране и при отглеждането на растенията. Опитвам да създам балансирана среда в градината си като позволявам на различни видове да се развиват, плевелите оставям да растат. Така се набавят необходимите хранителни вещества на почвата и околните насаждения. Останалите външни ресурси, като например синтетичните пестициди, пречат на баланса в екосистемата – веднага след като се премахне един вредител, друг се развива, и така нататък.
Описание на агроекологичните практики
- Вискяр предпочита да не култивира земята – той смята, че е много вредно за почвата, а впоследствие и за растенията. Той не е правил това повече от 14 години и предпочита техники, които са по-малко изискващи от почвата. Ето три примера за интеркропинг, които позволяват на посевите на растат, без нужда от синтетични препарати като пестициди или торове;
- ‘Техника „три сестри“ за засаждане на царевица, зелени (или други видове) тиквички и боб. Възможно е тази техника да се приложи само с две култури – боб и царевица. Фасулът набавя азот на почвата и подпомага растежа на царевицата и тиквичките. Този тип засаждане се нарича интеркропинг. Всеки вид помага на другия, за да се пребори с вредителите, запазва водата в почвата като пази сянка и тори почвата. Това е традиционен индиански метод, но също така е приложим за отглеждане на царевица в климата на Източна Европа;
- Друг пример за интеркропинг е да се комбинират различни видове зеле с червено цвекло. Това е много полезна комбинация за превенция от псилиди и листни въшки. Ако например засадим китайско зеле, то е привлекателна храна за вредителите и запазва останалата част от зелето и цвеклото защитени;
- Картофи и зеле – редуват се лехи със зеле и картофи. Така зелето предпазва картофите от колорадски бръмбар, докато картофите го защитават от червеи, който не харесват миризмата на растението.
Техническата информация за този агроекологична практика
Интеркропинг с царевица, боб и тиквички
Царевицата се засажда първа, следват бобът и тиквичките. Стъблата на царевицата трябва да порастнат приблизително 10 см преди да бъдат засадени другите култури. Царевицата играе ролята на придържаща култура за боба, фасулът осигуряват азот за царевицата, а тиквичката има за цел да защитава останалите от плевели и да пази земята влажна. Комбинацията от растения прави вероятността вредители да нападнат посевите по-малка.
Културите могат да бъдат засадени в шахматна форма или в редуващи се редове (царевица, боб, тиквички и т.н.). Първоначално може да се наложи да прекопаете около тях, докато израснат достатъчно големи и докато тиквичките направят достатъчно големи листа да покрият почвата. След прибиране на реколтата, посевите (боба особено) могат да бъдат оставени в земята, за да служат като зелен тор.
Финансова информация за тази практика
- Тази техника помага за подобряване плодородието на почвата, поради азотопоглъщащите качества на боба; Различните комбинации допринасят също и за биологичното разнообразие;
- Тази техника има някои недостатъци като това, че трудно се постига максималният потенциал от трите култури. Също така е препоръчително да се използват различни сортове бобени растения, които да не се увиват твърде плътно около царевицата. Приблизителена реколта на 50 кв.м земя в зависимост от годината и метеорологичните условия – 15-20 кг царевица, 6-8 кг боб;
- Разходите зависят от вида на семената избрани за посев.
Според фермера, повечето проблеми на полето, свързани с нашествията на вредители и добивите, могат да бъдат решени чрез поддържане на равновесие между различните елементи в екосистемата. Фермерът има за цел да експериментира в отглеждането на различни култури и да наблюдава как те си взаимодействат, да подобри и произведе също толкова качествена реколта на следващата година. Важно е да продължаваме да се учим и да подобряване производството на екологична храна за всеки.
Снимки: Иван Дончев/Greenpeace
